Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
х ха хв хе хи хл хм хо хр ху хъ	хе хегемон хегемонен хегемония хей хекатомба хекзаметър хекимин хектар хектограф хектографирам хектографиране хектолитър хелбете хеле хелиев хелий хеликоптер хелиограф хелиографен хелиография хелиографски хелиотерапия хелиотропизъм хелминт хелминтолог хелминтология хем хематит хемен хемоглобин хемороиди хендек хепам хепане хепатит хептен хераклит хералдика хералдически хербаризирам хербаризиране хербарий хергеле херинга херкулес херкулесов хермафродит хермафродитен хермелин хермелинов херметичен херметически херметично херния хероизъм хероиня хероичен хероически хероично херой херойски херойство херолд херолдски херпес херувико херувим херувимски херц херцог херцогиня херцогски херцогство хесап хесапчия хесапя хетера хетерогенен хетеросексуален хетман	хем съюз (перс.). Разг. 1. Съединителен — при изтъкване, подчертаване на нещо, понякога като се повтаря; и, и то. Дружината хем вървеше, хем се спираше да се любува на очарователната зимна картина, но мълчаливо. Вазов. Премени и накити от хубави по-хубави ѝ правеше; купуваше и тъкмеше ѝ всичко, каквото трябва — все самичък хем. Влайков. Ракия! — каза Алекси и набръчка носа си. — Хем сливова! А. Гуляшки. 2. Присъединителен — при допълване, разширяване изказаната в предходното изречение мисъл; пък. Бай Стояне, хем внимавай, да не би да пиеш от манерката? Л. Стоянов. Хем да си отваряш очите, добре да ги отваряш. Ст. Костов. 3. Като частица. За усилване при изненада, учудване, уверяване. Докторът! Това е докторът / — надигна се Пейо Карабиберов. — Брее, хем че е той! — потвърди учуден Петър Ортавълчев. Г. Караславов. Право към нас отиват — говореше тихо той, — Право към Брешлян, нали, Илия? — Хем наистина! Право към Брешлян! Йовков.

Речник