|
хербàрий, -ият, -ия, мн. -ии, м. (лат.). Бот. 1. Сбирка от специално изсушени растения, предназначени за изучаване. Баща му учителствуваше по селата, събираше треви за безбройните си хербарии. А. Гуляшки. 2. Рядко. Кутия за събиране на растения. То беше облечено в хубав туристически костюм и прехвърлило беше през рамо грамаден зелен хербарий. А. Страшимиров.
|