Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
хе
хегемон
хегемонен
хегемония
хей
хекатомба
хекзаметър
хекимин
хектар
хектограф
хектографирам
хектографиране
хектолитър
хелбете
хеле
хелиев
хелий
хеликоптер
хелиограф
хелиографен
хелиография
хелиографски
хелиотерапия
хелиотропизъм
хелминт
хелминтолог
хелминтология
хем
хематит
хемен
хемоглобин
хемороиди
хендек
хепам
хепане
хепатит
хептен
хераклит
хералдика
хералдически
хербаризирам
хербаризиране
хербарий
хергеле
херинга
херкулес
херкулесов
хермафродит
хермафродитен
хермелин
хермелинов
херметичен
херметически
херметично
херния
хероизъм
хероиня
хероичен
хероически
хероично
херой
херойски
херойство
херолд
херолдски
херпес
херувико
херувим
херувимски
херц
херцог
херцогиня
херцогски
херцогство
хесап
хесапчия
хесапя
хетера
хетерогенен
хетеросексуален
хетман

хèрния ж. (лат.). Мед. Телесна повреда, при която някои органи, обикн. тънките черва или тестикулите, изпадат от своята обвивка и се задържат под кожата; кила, изсипване. Страдам от херния. Операция на херния.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.