|
херцòг, мн. -зи, м. (нем.). 1. Само ед. Наследствена висша титла на владетелски княз в някои западноевропейски страни. Там е старият херцог / на Орлеан — бащата строг / на Луи Филипа. К. Христов. 2. Лице с такава титла. След Първата световна империалистическа война паднаха короните на всички германски крале, князе и херцози.
|