|
хрàбър, -бра, -бро, мн. -бри, прил. 1. Който проявява безстрашие в борба или пред опасности; юначен, смел. Огнянов поддържаше заедно с малцината си храбри другари неравната борба. Вазов. Димитър е и храбър, смел и безстрашен Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Йовков. 2. Който изразява безстрашие, смелост. Тя посрещна с храбро спокойствие това изпитание. Величков.
|