хранà ж. 1. Това, което се яде или пие за поддържане на организма. Ставаме рано. Храната се донася, войниците закусват. Йовков. В широката заграда бяха напластени копни от сено и шума — зимна храна за овците и козите. Вазов. Знаеше гнездата на гургулиците и носеше храна на майките, които мътеха. Елин Пелин. Цели две седмици той не я пусна навън. Храна и вода ѝ даваше през малкото прозорче откъм двора. Елин Пелин. 2. Зърнени произведения като жито, царевица, ечемик и др. Вече бяха продали доста нещо от новата храна, а още разноските от жетвата стояха неплатени. Йовков. Слънцето още по-силно запече, запали въздуха. Храните прегаряха. К. Петканов. Зърнени храни.
|