Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
храбрец
храбро
храброст
храбър
хралупа
хралупат
хралупест
храм
храмов
храна
хранач
хранен
хранене
храненик
храненица
хранениче
хранилище
хранилка
хранител
хранителен
хранителка
хранително-вкусов
хранителност
хранопровод
хранопроводен
храносмилане
храносмилателен
хрантутене
хрантутеник
хрантутеница
хрантутя
храня
храня се
храсвам
храсване
храскам
храскане
храсна
храст
храстак
храсталак
храстов
храстовиден
храча
храчене
храчка
хребет
хрема
хремав
хризантема
хриле
хрип
хрипав
хрипкав
хрипкаво
хрипкавост
хриплив
хрипливо
хрипливост
хриптене
хриптя
хрисим
хрисимо
хрисимост
хрисовул
християнин
християнка
християнски
християнство
христов
христолюбив
христоматия
хром
хроматизъм
хроматичен
хромел
хромирам
хромиране
хромов
хромолитография
хроника
хроникален
хроникирам
хроникиране
хроникьор
хронист
хроничен
хронически
хронологичен
хронологически
хронологично
хронология
хронометър
хрумвам
хрумване
хрумне ми
хрупам
хрупане
хрупвам
хрупване
хрупкав
хрупкам
хрупкане
хрупна
хруптене
хруптя
хрусвам
хрусване
хрускам
хрускане
хрусна
хрущене
хрущя
хрущял
хрущялен
хрът
хрътка
хрян
хрянов
хряс
хрясвам
хрясване
хряскам
хряскане

храм, хрàмът, хрàма, мн. хрàмове, хрàма (сл. ч.), м. 1. Сграда, в която се извършва богослужение; църква. Четете да знайте / как е цар Асен тук храмове градил / и дарове пращал. Вазов. Храмът беше пълен с богомолци. Вазов. Езически храм. 2. Прен. Ритор. Място, където се твори нещо голямо, където се служи на нещо възвишено (наука, изкуство). Храм на науката. Храм на изкуството.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.