хранѝлка ж. 1. Приспособление, в което зимно време се поставя храна за примамване на дивеч и птици. Те обиколиха цялата местност около Солените извори и построиха първите хранилки — ясли за дивеча. Ем. Станев. 2. Оградено място в земеделско стопанство, където се слага храна на добитъка.
|