|
хрàня1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Давам храна. Врабчета кацаха по раменете и по главата му и се радваха. Той носеше зърна в торбичката и ги хранеше. Елин Пелин. Наел си работници и трябва да ги храниш. Храня прасето с трици. || Слагам някому храна, ядене в устата. Детето ми не яде само, аз трябва да го храня. Хранят болния с лъжичка. 2. Грижа се за издръжката на някого; издържам, изхранвам. Аз храня къща и имам три деца. Вазов. Хайдутин майка не храни. Погов. Свой своего не храни, тежко му, който го няма. Погов. || Само 3 л. Служа за изхранване, за издръжка на някого. Какви е момци хранила, / хранила, храни и днеска / нашата земя хубава! Ботев. Гледай добре коня, че той ни храни къщата. || Служа за храна на някого. Само чорба не го храни. 3. Диал. Отглеждам домашни птици, животни. В своя чифлик хаджи Генчо храни всевъзможни животни. Каравелов. Имало едно време мъж и жена. Хранели си два вола. Ран Босилек. храня се страд. □ Храни куче да те лае (послов.) — правиш някому добро, а той се отплаща със зло и неблагодарност.
хрàня2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. (рус.). Книж. 1. Остар. Пазя, съхранявам. Дядо Иван сгъна рапорта и го постави на поличката, която хранеше и други важни документи и книжа. Вазов. 2. В съчет. с някои отвлечени съществителни — изпитвам чувството, изразено в значението на съществителното, напр.: храня надежда — надявам се; храня уважение — уважавам; храня омраза — мразя; храня симпатии — симпатизирам. храня се страд.
|