хриптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. хриптя̀л, -а, -о, мн. хриптèли, несв., непрех. Издавам хриплив звук при дишане. Беше настинал лошо и гърдите му хриптяха.