хром, хрòмът, хрòма, мн. няма, м. (гр.). Химически елемент — твърд сивкавобял метал.
хром, -а, -о, прил. Остар. Куц. Тя (мечката) слезе с натежали членове и хром заден крак. В крака ѝ беше се забил трън. Ем. Станев.