|
хруптя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин деят. хруптя̀л, -а, -о, мн. хруптèли, несв., непрех. 1. За добитък — ям, дъвча нещо, като го раздробявам с шум. Овцете се нареждаха, протягаха шии, късаха по малко и хруптяха сладко-сладко. Кр. Григоров. 2. Само 3 л. Издавам шум при натиск, чупене и под.; хрущя. Тоя ден беше доста студено, замръзналият сняг хруптеше и скърцаше. Дим. Талев.
|