хъ̀кам, -аш, несв., непрех. Разг. Произнасям „хъ“, обикн. в знак на съгласие, учудване, недоумение и др. Повечето време Пинтата беше мрачен, само пушеше мълчаливо и от време на време хъкаше. Г. Караславов.