Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
хък-мък
хъкам
хъкане
хъквам
хъкване
хъкна
хълбок
хълбочен
хълм
хълмест
хълмист
хълмовиден
хълмообразен
хълтам
хълцам
хълцане
хълцаница
хълцукам
хълцукане
хъм
хър-мър
хърбел
хърватин
хърватка
хърватски
хързулвам
хързулване
хързулна
хъркам
хъркане
хърсъз
хърцой
хърцойка
хърцойски
хъхрене
хъхря
хъш
хъшлак
хъшлакувам
хъшлакуване
хъшлашки
хъшовски
хъшовство

хъ̀ркам, -аш, несв., непрех. 1. Издавам пресеклив дрезгав шум, като дишам по време на сън. И блажено / Боян се отпусна в леглото. След малко / спокоен унесено почна да хърка. Ем. п. Димитров. 2. Прен. Разг. Спя дълбоко. Навярно хърка, защото и лампата му е изгасена. Д. Добревски.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.