|
хъ̀ркам, -аш, несв., непрех. 1. Издавам пресеклив дрезгав шум, като дишам по време на сън. И блажено / Боян се отпусна в леглото. След малко / спокоен унесено почна да хърка. Ем. п. Димитров. 2. Прен. Разг. Спя дълбоко. Навярно хърка, защото и лампата му е изгасена. Д. Добревски.
|