хъшлàк, мн. -ци, м. 1. Остар. Хъш. На това бай Мичо му отговори раздразнено, че на Турция ѝ стигат хаджи Димитровите хъшлаци. Вазов. 2. Разг. Неодобр. Уличен младеж; безделник.