Известия на Института за български език том XVI, 1968 г.

1968, том XVI – СЪДЪРЖАНИЕ

(изтегли текстовете от раздела)
Иван Гълъбов — Живот и научна дейност на академик Владимир Георгиев  – с. 5
Елена Машалова — Библиография на трудовете на академик Владимир Георгиев (1932—1967) – с. 17

Сравнително-историческо и общо езикознание (изтегли текстовете от раздела)
Иван Гълъбов — Наставката -telb и въпросът за старите езикови връзки на праславянски – с. 55
Ivan Duridanoy — Etymologisches aus dem Bereiche des Thrakischen und Dakishen – с. 65
Veselin Besevliev — Ein verkannter thrakischer Ortsname  – с. 75
Velizar Velkov — Über den antiken Namen des Flußes Arda  – с. 79
Ruska Gandeva — Über die Sprache der Geten nach Ovids, Werken „Tristia“ und „Epistolae ex ponto“ – с. 87
Boris Gerov — Zur Lesung and Deutung des Epigramms von Čekančevo (Bez. Sofia) – с. 97
Иван Венедиков — Avλη  – с. 107
Василка Tъпкова-Заимова —„Латинград“ в балканските земи – с. 115
Стоян Стоянов — Към етимологията на селищното име Етрополе – с. 119
Николай Ковачев — Средновековното селище Киево, антропонимът Кий и отражението му в българската и славянската топонимия  – с. 125
Анастас Саламбашев — Български фамилни имена на помохамеданчени родопчани от Маданско – с. 135
Йордан Еленски — Един интересен архаизъм в българските говори – с. 141
Светомир Иванчев — Едно възможно обяснение на названието гълъби за царевицата – с. 147
Цанко Младенов — Балканизъм ли е удвояването на обекта в български?  – с. 151
Петя Асенова — Предлогът „от“ в балканските езици – с. 157
Мария Филипова-Байрова — Български думи в говора на с. Гермас (Лошница), Костурско – с. 163
Бойка Соколова —Дифтонгите в албанския, говор на село Мандрица, Ивайловградско – с. 171
Емил Боев — За българско-тюркските езикови връзки – с. 177
Моско Москов — Общи по произход тюркски заемки в някои балкански и средноевропейски езици  – с. 185
Mefküre Mollova — Quelques lexemes turks septentrionaux en ğ- ~ č- ~ j- dans les lahgues slaves meridionales – с. 193
Боян Джонов — Етническото название на рударите „саси“ на Балканите и въпросътза техния произход – с. 203
Лиляна Дончева — Разпространението на двата вида бъдеще време в немската белетристика – с. 213
Jana Molhova — The Position of the Article in Contemporary English Structure – с. 223
Борис Симеонов — Из проблемите на протоиндоевропеистиката – с. 233
Н. В. Ставровский — Терминознание как раздел языкознания – с. 241
Живко Бояджиев — Някои бележки по въпроса за ролята на обществената среда за възникването и развоя, на детския говор – с. 249
Александър Людсканов — За използването на електронните сметачни машини в езиковедските изследвания  – с. 255

Славянско езикознание (изтегли текстовете от раздела)
Иван Леков — Праславянската основа на дуализма на балканските славянски езици – с. 265
Н. М. Дылевский — Заметки к „Слову б полку Игореве“ – с. 269
Дина Станишева — К проблеме установления в языке систем вариантов – с. 281
Кирил Бабов — Някои особености на руските пространствени предлози в сравнение с българските – с. 289
Елка Станкулова — Словообразователни особености на една лексикално-семантична категория в съвременния български и руски език – с. 299
Момчил Чалъков — Една балто-славянска изосема – с. 307
Йордан Заимов — Към въпроса за изчезването на крайните ерове в историята на славянските езици. – с. 313
Ирина Червенкова — Лексико-семантическое сопоставлениедвух генетически родственннх елов болгарского и русского язьжов – с. 317
А. К. Кошелев — Зтимологические заметки – с. 327
Пенка Филкова — Глаголни образувания с редуване на звуковете жд и ж (от праславянското съчетание dj) в руския литературен език – с.  333
Галина Тагамлицкая — О модалыннх значениях в изьявительном наклонении и некотормх его структурних признаках – с. 345

Българско езикознание (изтегли текста на раздела)
Кирил Мирчев — Към историята на бъдеще предварително (futurum exactum) в български език – с. 357
Боряна Велчева — Към въпроса за хронологията на някои промени в българските футурни конструкции – с. 363
Ангелина Минчева — За някои аспекти на репризата на личните местоимения в българския език – с. 371
Дора Иванова-Мирчева — Хомилиарът нй Миханович – с. 381
Екатерина Дограмаджиева — Предаване на гръцки хипотаксис със старобългарски паратаксис – с. 393
Иван Добрев и Пиринка Пенкова — Старобългарските ортографични отклонения, съпоставени с основните направления във фонетичните изменения през X—XI в. – с. 399
Иван Боюклиев — Антецедентна позиция и атракция на относителното местоимение в старобългарски език – с. 411
Емилия Кочева — За превръщането на граматичните архаизми в езикови формули в дамаскини от XVIII век – с.  417
Венче Попова — Словоредът на атрибутивната синтагма в езика на дамаскините – с. 425
Стайко Кабасанов — За характера и за произхода на родопското широко – с. 431
Иван Кочев — Фонетични и фонологични промени на i в говори около ятовата граница – с. 437
Кирил Костов — Един случай на преход гл’ – зл’ в българските диалекти – с.  447
Кирил Димчев — Двуфонемни консонантни съчетания в начален сегмент (върху материал от говора на с. Валя Драгулуй) – с. 451
Тодор Бояджиев — Аналитични форми с глагола имам в тракийските говори – с.  459
Xрискa Топалова – Симеонова — За някои особености на диалектния синтаксис – с. 467
Рангел Божков — Към някои проблеми на българското диалектно словообразуване – с. 475
Стойко Стойков — Активно диалектно словообразуване в българския език – с. 485
Христо Холиолчев — Наставка -ул(-ул’) в българските диалекти – с. 491
Максим Сл. Младенов — Един случай на табу в българския език – с. 497
Иван Умленски — Семантично групиране на диалектната битова и професионална лексика в кюстендилския говор – с. 507
Любормир Андрейчин — Един важен момент в развитието на съвременния български книжовен език – с.  517
Христо Първев — Турцизмите в „Огледало“ (1816) на К, Пейчинович – с. 521
Стефан Илчев — Българските фамилни имена – с.  531
Ралица Цойнска — Думи от гръцки произход в „Рибния буквар“ на П.Берон – с.  539
Руси Русев — Пуризмът на Богоров – с. 547
Bеca Кювлиева — Фразеолологично новаторство в белетристиката на Ив. Базов – с. 553
Калина Иванова — Към въпроса за взаимоотношенията и взаимното проникване на двете субстанционни форми на езика – с. 559
Mара Георгиева — Позиционни варианти на гласните в българската литерарна реч – с. 555
Валентин Станков — Преносната употреба на българските глаголни времена и въпросът за инвариантното значение на граматичните форми – с. 577
Радослав Мутафчиев — Система на глаголните времена в разказ за минали, сегашни и бъдещи събития – с.  587
Мария Деянова — Осносно семантиката на две глаголни форми в български език – с. 597
Руси Русинов— Към въпроса за изявителното наклонение в съвременния български език – с. 601
Константин Попов — Българският повествователен императив – с. 609
Елена Георгиева — За някои граматико-семантични промени на миналите страдателни причастия в съвременния български книжовен език – с.  617
Иванка Васева — Безлични и безлично-пасивни конструкции в българските пословици – с. 627
Зара Генадиева-Мутафчиева — Отстъпителните съюзи в съвременния български език – с.  639
Йордан Пенчев — Един начин на свързване при непълни изречения – с.  651
Станьо Георгиев — Структурна задължителност на подчиненото изречение в съвременния български език- с. 655
Стефан Стефанов — Съществителни имена като безпредложни несъгласувани определения в съвременния бълййфски книжовен език – с. 663
Виолета Константинова — Синоними на предлог до в съвременния книжовен български език – с. 673
Петър Пашов — За някои девербативни български наречия и техните синоними от чужд произход – с. 683
Ана Спасова — За някои елементи от френски произход в българската авиационна терминология – с. 689
Михаил Въгленов — Думите поща и пощальон в някои славянски езици и в българския език – с. 697
Кристалина Чолакова — За някои видоизменения във формалната структура на фразеологичните единици – с. 703
Кети Ничева — Фразеологизирани конструкции в българския език – с.  713
Мария Джананова — Словосъчетание и лексикография – с. 723
Сийка Спасова-Михайлова — Ролята на лексиката от чужд произход като фразеологичен компонент в българския език – с.  735
Мария Леонидова — Функция на собственото име в българските фразеологични единици – с. 745