Author: Maria Todorova
СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ В ИНАУГУРАЦИОННИТЕ РЕЧИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ (Ритуалът в политическия език)
Йоанна Кирилова Институт за български език, БАН Резюме Изключително важна черта на инаугурационната клетва е, че тя представлява вербализиран ритуал, съответстващ на инициационния обред. Този перформативен речев акт по своята същина се съотнася с разбирането на древния човек за силата на творящото слово. Целта на студията е да бъдат изведени комуникативните стратегии и придружаващите ги […]
Read More → СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ В ИНАУГУРАЦИОННИТЕ РЕЧИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ (Ритуалът в политическия език)ПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)
Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме Проучването на лексиката във възрожденските писмени паметници е важно за историята на българския език. В статията се разглеждат лексикални особености на среднородопски възрожденски писмени паметници. Съпоставя се лексика от чужд произход (гръцки и турски), включена в текстовете. Проучва се синонимията, появила се от употребата на думи от […]
Read More → ПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)НЯКОИ БЪЛГАРО-ПОЛСКИ ПАРАЛЕЛИ В ОБЛАСТТА НА РАЗГОВОРНАТА ЛЕКСИКА
Петър Сотиров Университет „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин Резюме Обект на изследването е българската и полската разговорна лексика в съпоставителен аспект. Главната цел е да се представят някои проблеми, резултати от досегашни проучвания и насоки за бъдещи изследвания в тази област. Основни източници за езиковия материал са български и полски лексикографски издания. В статията най-напред е […]
Read More → НЯКОИ БЪЛГАРО-ПОЛСКИ ПАРАЛЕЛИ В ОБЛАСТТА НА РАЗГОВОРНАТА ЛЕКСИКАБългарското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащаници
Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме В публикацията са разгледани надписи (кирилски и гръцки) на икони и плащаници от някогашни български църкви в Беломорието (Западна Тракия и Източна Егейска Македония). Представят се нови данни за българското църковно-историческо наследство в проучвания район. С това се поставя началото на по-системни проучвания, свързани с българската възрожденска […]
Read More → Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащанициПравописно-езиков профил на един български администратор от 1889 г. (Софийско окръжие)
Маргарет Димитрова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се анализира правописът на един административен документ от 1889 г., описващ облеклото на населението в тогавашното Софийско окръжие. Десет години след Освобождението от османска власт, българските окръжни управители са получили въпросник, по който да опишат дрехите, аксесоарите и обувките на населението. Секретарят на окръжния управител […]
Read More → Правописно-езиков профил на един български администратор от 1889 г. (Софийско окръжие)QUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ II
Максим Стаменов Институт за български език, БАН Резюме Защо българистика? Всеки специалист от странство в областта можеда разкаже различна лична история по въпроса. За нас би било твърде интересно да узнаем защо даден чужденец е решил да посвети професионалния си живот на българите и България при условие че има толкова много други алтернативи за избор. […]
Read More → QUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ IIДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ
Ваня Мичева Институт за български език, БАН Резюме Изследването представя лексикалните промени в два преписа на Житието на св. Мария Египетска и в два текста на Житието на св. Петка. Първият препис на Житието на св. Мария Египетска е в Бдинския сборник от ХIV в., а вторият се намира в Тихонравовия дамаскин, по тип новобългарски, […]
Read More → ДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИQuo Vadis, българистични изследвания: проф. Махиел Кийл за България и българите. Част I
Максим Стаменов Институт за български език, Българска академия на науките Резюме Защо българистика? Всеки специалист от странство в областта може да разкаже различна лична история по въпроса. За нас би било твърде интересно да узнаем защо даден чужденец е решил да посвети професионалния си живот на българите и България при условие че има толкова много […]
Read More → Quo Vadis, българистични изследвания: проф. Махиел Кийл за България и българите. Част IХарактеристика на съществителното като присъединяваща част за релативни изречения в български
Светла Коева Институт за български език, БАН Резюме Студията е част от изследване, което разглежда семантичните и синтактичните отношения между простите изречения в състава на сложното в български. За да се очертае обхватът на изследването, се формулира дефиниция за просто изречение в състава на сложното, според която се определят типовете структури, свързани към присъединяваща част […]
Read More → Характеристика на съществителното като присъединяваща част за релативни изречения в българскиГраматично значение и видове граматикализация
Вера Маровска Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Резюме Обект на изследването е спецификата на граматичните признаци и няколко особени случаи на граматикализация в съвременния български език. Граматичният признак може да се изразява от една морфема; да е категориално нова комбинация от граматични признаци и експлицираща ги комбинация от морфеми; да се диференцират два или повече семантични […]
Read More → Граматично значение и видове граматикализация