Малина Стойчева В съвременния български език прилагателните образуват формите си за среден род обикновено с окончание -о: хубаво, високо, голямо. Прилагателните имена от типа бивш, нисш, висш обаче в среден род имат окончание -е: бивше, нисше, висше. Срещащите се в … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Ковид кризата и съвременните глобални изпитания доказаха за пореден път ролята на близкия семеен кръг в живота на всеки човек. Как са наричали своите роднини нашите далечни предци? В старобългарски двете основни думи са: ближика и ѫжика. В … Продължи
Атанаска Атанасова Бройната форма в българския език е специална форма за мн. ч. при съществителните имена от мъжки род. Тя е наследник на двойственото число в старобългарски, което не се пази днес. Тази форма се употребява след числителни бройни имена, … Продължи
Николай Паскалев В съвременната устна и писмена практика съществуват интересни проявления на т. нар. двойна умалителност при съществителните имена, образувани с два умалителни суфикса, напр.: книга – книжка – книжчица; блуза – блузка – блузчица; брат – братле – братленце; … Продължи
Михаела Кузмова Ако следите новините от света на спорта, вероятно нерядко се случва да чуете или да прочетете, че някой отбор или състезател „води на“ друг, например: „Левски“ води на „Ботев“ след 45 минути игра или Хамилтън води на Маса със … Продължи
Диана Благоева Вече над две десетилетия един от основните политически субекти в Полша е партията Prawo i sprawiedliwość. По традиция нейното название се предава на български като Право и справедливост. За утвърждаването на този превод без съмнение играе роля формалната … Продължи
Магдалена Абаджиева Личното местоимение за 3. л., ед. ч. той приема формата него (го), когато изпълнява служба, различна от подлог в изречението, например: хората загубиха интерес към него; срещнах него и др. Личното местоимение него може да бъде във функцията … Продължи
Марияна Цибранска-Костова В българския език от векове има названия за четирите годишни сезона. Някои от тях са толкова старинни, че са общи за всички славянски езици.Модерната думата сезон, естествено, е непозната на старобългарски, тя е нова заемка от френски. За … Продължи
Диана Благоева В писмената практика понякога се прилага графичен похват, при който фрази (словосъчетания и дори цели изречения) се изписват с малко тире (дефис) между отделните елементи: между битието и човешкото-тук-битие; говори за човека-глас-и-писано-слово; човекът-на-чужда-земя се оказва чужденец вкъщи; човекът … Продължи
Кристияна Симеонова Употребата на едно и също съществително и в мъжки, и в женски род като термин не е много честа практика. Въпреки това все още в специализирани текстове се срещат формите анализ и анализа, метод и метода, диплом и … Продължи