Слято и разделно писане при наречията

Марияна Цибранска-Костова Наречието е неизменяема част на речта и най-общо казано уточнява обстоятелствата, при които се извършва глаголното действие (работих вчера), количеството предмети (малко тетрадки) или степента на проява на даден признак (много хубав). В редица случаи се образува от … Продължи

Още веднъж за бройната форма

публикувано в: Граматика | 0

Михаела Кузмова Съществителните имена от мъжки род, които завършват на съгласна и не означават лица, имат две форми за множествено число – обикновена и бройна. Бройната форма се използва след числителните бройни имена (два, шест, деветнайсет), след числителните имена за … Продължи

Убийци на запетаи

публикувано в: Пунктуация | 0

Ваня Мичева Според правилата в българската граматика пред повечето съюзи и подчинителни връзки, които въвеждат подчинени изречения, трябва да се пише запетая. Например: Видях го, когато влезе в стаята; Ще дойда, ако имам време; Ще получиш шестица, като решиш всички … Продължи

Нито имам или нито нямам

публикувано в: Граматика, Правопис | 0

Магдалена Абаджиева Съгласно настоящата учебна програма двойният съюз нито – нито се изучава от учениците в шести клас, в граматичния раздел „Съюз“. В учебника на издателство „БГ Учебник“ съюзът нито е описан като прост съюз за отрицание в речевата практика, … Продължи

За тракийските думи в българския език

публикувано в: Лексика | 0

Елка Мирчева Траките са индоевропейски племена, населявали от II хил. пр. н. е. до VI в. след н. е. области от днешните България, Румъния, Молдова, Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия. Траките нямат своя писменост, оскъдни са и записите, направени с … Продължи

Грешки при употребата на бройната форма

публикувано в: Бройна форма, Граматика | 0

Кристияна Симеонова Правителството отпусна средства за членския внос на България в 10 европейски научноизследователски инфраструктури Както знаем, според правилата на българската граматика бройна форма имат само съществителните имена от мъжки род за нелица (т.е. такива, които означават предмети, животни и … Продължи

За една грешка при членуването

публикувано в: Правопис | 0

Кристияна Симеонова От българската граматика знаем, че в зависимост от службата си в изречението думите от мъжки род единстве­но число могат да се членуват с пълен член –ът или –ят или с кратък член, съответно -а или -я. Правилото е, … Продължи

Вентрилòг или вентрилòк

публикувано в: Лексика, Правопис | 0

Симеон Стефанов Като бях малък, много обичах да ходя на куклен театър. Харесваше ми всичко, което включваше този малък ритуал – от вниманието, което ми посвещаваха моите родители, през артистите и декорите, до куклите, които сякаш оживяваха в ръцете на … Продължи

Да пробваме или да опитваме

публикувано в: Лексика | 0

Марияна Цибранска-Костова Все по-често в медии, социални мрежи и дори в текстове на популярни песни се използва глаголът пробвам. Особено неприятни за езиковия усет са изрази от типа пробвай се, пробвай ме, които са подходящи само за разговорния стил и … Продължи

За ударението при някои думи от гръцки на -ия

публикувано в: Правопис | 0

Лора Желева При някои думи от гръцки произход, завършващи на –ия, се наблюдават колебания по отношение на ударението. Много от тях карат човек да се замисли къде следва да постави правилното ударение. При справка в „Официалния правописен речник на българския … Продължи

1 9 10 11 12 13 14 15 39