Михаела Москова
Въпросът кога се използват който и когото, се обсъжда често, защото при тяхната употреба се допускат грешки в писмен текст. Обикновено се посочва, че при избора на едното или другото местоимение значение има синтактичната позиция, която заемат във въведеното от тях изречение. Ако това е позицията на подлог, използваме който, ако е на допълнение – когото.
Можем да видим употребата на това правило в следните изречения:
- Иван, който е най-добрият програмист във фирмата, е подал документи за напускане. (Той е най-добрият програмист)
- Иван е най-добрият програмист, когото познавам. (Познавам него, а не нея.)
- Иван е единственият програмист, на когото имам доверие, че ще изпълни проекта. (Имам доверие на него, а не на тебе.)
От това следва ли, че употребата на когото в следното изречение е правилна: Ако направим това, значи искаме да кажем, че в науките силата определя правотата, формулировка, която не би била съвсем погрешна, ако не скриваше същността на процеса и авторитета, чрез когото се прави изборът между парадигмите?
Отговорът е „не“. Употребата на когото в случая е неправилна, защото не е спазено друго важно правило – когото може да се употребява само за лица.
В случая изречението, което въвежда когото, се отнася към думата авторитета, което е абстрактно съществително име и може да бъде заместено само от който без оглед на синтактичната му позиция на допълнение.
Важно е да си припомним също, че правилата, свързани с употребата на когото, са задължителни в писмен текст според Официалния правописен речник на българския език (2012).
в. „Аз-буки“, бр. 16, 18-24.04.2024 г.