Диана Благоева
Прилагателните документален и документарен са от чужд произход (и двете възхождат към латински), като формалните различия помежду им се дължат на различните пътища, по които са навлезли в българския език. Документален произхожда от латинското documentalis и навлиза в български през руски. Документарен е заемка от френски (същия суфикс откриваме и в други френски заемки като бюджетарен, монетарен). Значението на двете прилагателни се припокрива, но в съвременния български език те имат различна сфера на употреба. Документален се отнася към общоупотребимата лексика и участва в състава на свободни словосъчетания: документален филм, документална поредица, документална фотография, документално доказателство. Документарен пък функционира в терминологичната сфера, по-конкретно – в състава на терминологични съчетания от финансовата и юридическата област: документарен акредитив, документарен кредит, документарно инкасо, документарни данъци, документарна менителница.
В писмената практика от първата половина на ХХ век се среща паралелна употреба на двете прилагателни извън терминологичната сфера. Ето някои примери с документарен:
Дейността му има почти документарна стойност, разглеждана от становището на личното му участие. Ст. Чилингиров, „Прослава на Иван Вазов“, 1921.
Ползата от фотографията за планинарството може да се изрази главно в две посоки: регистриране на лични преживелици и спомени, имащи предимно документарно значение, и художествено пресъздаване на планинската природа. Сборник „Алеко“, 1936.
Ето един реализъм, много по-близък до документарната фотография, отколкото до майсторското възпроизвеждане. „Литературен глас“, 1938.
За съвременния език обаче подобна употреба на прилагателното документарен като част от общоупотребимата нетерминологична лексика не е характерна.
в. „Аз-буки“, бр. 49, 5 – 11 декември 2019 г.