Диана Благоева
Съществителните флота и флот, както голяма част от морската терминология, произхождат от нидерландски език (vloot), но са навлезли в нашия език не пряко, а с посредничеството на различни езици – френски (flotte) или немски (die Flotte), където съответстващите думи са от ж.р., и руски, където съответстващата дума е от м.р. Според учените това е причината за съществуването на двете думи с различен род в българския език.
При заемките колебанията в граматичния род не са рядкост. Във възрожденската книжнина откриваме редица двойки думи от ж.р. и м.р., възприемани като дублети: апотеоза и апотеоз, девиза и девиз, парада и парад, патента и патент, рецепта и рецепт. Днес при много от тях дублетността е отпаднала, като обикновено като книжовни са се утвърдили съществителните от м.р., а тези от ж.р. са се архаизирали. В някои случаи обаче дублетността се пази: диплома и диплом.
През XIX в. флота и флот са в паралелна употреба. Например във „Френско-български речник“ на Ив. Богоров (1869), както и в „Английско-български речник“ от Ч. Морс (1860) е регистрирана формата флот, в „Словар француско-българско-турски“ от Ст. Илиев и Д. Хранов (1868) – флота, а в речника на чуждите думи от Т. Коджов (1882) двете форми са представени като дублети. В учебниците по география на Ив. Богоров (1843) и Й. Груев (1861) се употребява флота, а на Б. Петков (1868) – флот.
В съвременния език продължават да функционират и двете форми без разлика в значението (срв. византийска флота и византийски флот). В някои терминологични съчетания (военновъздушен флот) или съставни собствени названия (Български военноморски флот, Български морски търговски флот, Дунавски драгажен флот) обаче е утвърдена употребата само на съществителното от мъжки род.
в. „Аз-буки“, бр. 18, 8-14.05.2025 г.