Светлозара Лесева
Навярно всеки форумен потребител се е натъквал на коментари като: Вчера пак оставих телефона си в сервиза и излишно казах, че си искам парите обратно. Сигурно сте се питали дали авторът не е имал намерение да употреби думата изрично, но е объркал съседни клавиши. По-вероятно е грешката да произтича от сходството в звуковия облик на наречията излишно и изрично, тъй като макар р и л да се намират в съседство при клавиатурната подредба по БДС, а ч и ш – при така наречената нова фонетична подредба, няма задоволително обяснение за едновременното объркване на р с л и на ч с ш.
Въпроси пораждат и причините за допускането на подобна грешка, тъй като близост в значенията на двете думи липсва. Посоченото в том 6 на академичния „Речник на българския език“ (РБЕ) значение на изрично гласи: „По неотменим, категоричен начин; безусловно.“ (РБЕ, т. 6: 625). В същия контекст може да се употребят категорично, безусловно. Що се отнася до излишно, в случая се има предвид първото му речниково значение: „Без необходимост, без нужда, без полза; безполезно, ненужно, напразно.“ (РБЕ, т. 6: 338). Още по-необясним става „казусът“ поради факта, че излишно се употребява достатъчно често и значението му би трябвало да е ясно за носителите на езика, а самите примери не оставят съмнение, че авторите имат предвид тъкмо значението на изрично. И тъй като двете думи нямат нищо общо в значението си и са образувани от различни корени (-лиш- и –рич-, което всъщност е коренът на глагола река със звукова промяна), единственото обяснение за грешката е сходството на звуковия им състав.С допускането на тази грешка горните твърдения губят не само изричността си, но и в голяма степен – смисъла си. Ето защо разумният съвет е: проверявайте думите, за чието значение не сте сигурни. Разбира се, объркването на изрично с излишно би могло да е и сполучлива игра на думи… стига ефектът да е съзнателно търсен.
в. „Аз-буки“, бр. 7, 13 – 19 февруари 2020 г.