Ивелина Стоянова
Има най-различни съчетания от две съществителни имена, някои от които се пишат разделно, други – полуслято, а трети могат да се пишат и разделно, и слято.
Най-често настъпва объркване при съчетания, които трябва да се пишат разделно, но са утвърдени за означаване на определено понятие, възприемат се като едно цяло и се появява тенденция към полуслято изписване. Например: къща музей, страна членка, майстор зидар. Характерна отличителна черта на тези съчетания, по която можем да ги разпознаем, е, че първата съставка е изменяема и може да се членува или променя по число: къщата музей, страните членки – в този случай съчетанията винаги се пишат разделно. При думите, които се пишат полуслято, при образуването на форми (членуване, изменение по число) се променя само втората съставка: храм-паметник (храм-паметника), вагон-ресторант (вагон-ресторанти). Това са обикновено съчетания, при които втората част конкретизира първата (вагон, който е ресторант).
Има и много сложни думи (изписвани слято), съставени от две основи със свързваща гласна: газостанция, пътепоказател, както и такива без свързваща гласна: балетмайстор, голмайстор, тонрежисьор. Това са обикновено съчетания, при които първата основа е подчинена на втората (станция за газ, майстор по балет).
Съществува и категория съчетания от две съществителни, при която се допуска както разделно, така и слято изписване. Това са случаи, при които първата съставка е от чужд произход, често неизменяема, но се среща и като самостоятелна дума: бизнес администрация и бизнесадминистрация, кафе машина и кафемашина, поп музика и попмузика. Представеното тук обобщение засяга само съчетанията от две съществителни имена. Подробните правила за слято, полуслято и разделно писане са описани в Официалния правописен речник на българския език, София, 2012, стр. 51 – 67.
в. „Аз Буки“ Бр. 35, 27. VIII. – 2. IX. 2015