Иво Панчев
Сигурно се е случвало да се почудите как да се обърнете към непознат човек, бил той Ваш връстник, по-възрастен, по-млад, мъж или жена.
Българският език е демократичен език на демократичен народ. Да, за добро и за зло, в българската лингвокултура по стечение на много обстоятелства йерархичното деление на хората и съпътстващите го езикови разграничения във формата на обръщение до голяма степен са изтрити. И това особено ясно личи, ако сравним българския с други славянски езици, да не говорим за езици като японския и неговите три степени на учтивост.
Рецепти лесно се дават, но първо трябва добре да се осмислят. Това, което ще предложа тук, са решения въз основа на личен опит.
При общуване с познати обръщенията се договарят взаимно.
При общуване с по-млад непознат човек (дете) е за предпочитане обръщението на „ти“. И нека по-младият да реши каква форма да използва в отговорите си.
При общуване с по-възрастен непознат човек според мен единственото адекватно решение е „Ви“ (освен ако не се преследва определена цел, скъсяване на дистанцията например).
При общуване с непознат връстник е желателно „Ви“, като е допустимо и „ти“ според ситуацията.
При общуване с високопоставено лице е добре да се направи справка: посланиците например са Ваше превъзходителство, кралските особи – Ваше величество, и т.н.
Не бива да натрупваме обръщения в речта си. Г-н д-р Иванов е (според случая) или д-р Иванов, или г-н Иванов; проф. полк. Иванов е или проф. Иванов, или полк. Иванов.
Не мога да изключа от употреба обръщението „госпожица“, но ще споделя, че се стремя винаги да използвам „госпожа“.
в. „Аз Буки“ бр. 14, 5 – 11 април 2018 г.