За новата екзотична лексика

Така наречената екзотична лексика включва думи и изрази от чужд произход, които означават реалии, характерни за други общества и култури и нетипични за родната действителност, например иглу, саронг, пагода, рикша. Като периферни елементи от речниковия състав, екзотизмите се отличават с редица особености: ниска степен на графична и морфологична усвоеност, затруднения при образуването на граматични форми, ограничена съчетаемост.
Употребата на най-новите екзотизми, особено на тези, които произхождат от езици с много различна от българската графична и фонологична система (като китайски, японски и пр.), създава редица проблеми. Затрудненията са свързани най-вече с колебания в изписването и с възможно вариране по род. Заемките от източните езици обикновено навлизат с посредничеството на някой от западноевропейските езици (днес обикновено – на английския), като нерядко в езика посредник също няма единство в начините на тяхното изписване.

В писмената практика срещаме многобройни варианти например на думите фъншуй, тай чи чуан (съкратено тай чи), су джок, шиацу, срв.: фън шуй, фен шуй, фън-шуй, фенг-шуй, фенг шуй, фънг шуей; тайчи чуан, тайдзи цюан, тайдзи цюен, тайдзицюан, тай дзи цюан, тай дзи суон; суджок, су-джок; шиацо, шиятцу.
Колебанията в причисляването на някои от новите екзотизми към определен граматичен род личат при съгласуването на техните определения (прилагателни и местоимения), срв. съчетания като класически фъншуй, добрия фъншуй, но и това фъншуй, лошото фъншуй.
Поради това, че са сравнително нови, само част от разглеждания тип думи (например фъншуй) са включени в „Официалния правописен речник“ (2012 г.). За останалите информация може да се намери в речниците на новите думи.