|
винà, мн. няма, ж. 1. Постъпка или действие с лоши последствия; провинение, грешка. Приписваше се на баща ми чисто моя вина. Величков. Антон е станал сигурно изкупителна жертва за вината на всички тия хора. Л. Стоянов. За чужда вина да ти се карат не е леко. Йовков. 2. Отговорност за извършено престъпление или грешка. Той (баща ми) не можеше да има друга вина пред властите, освен че е знаел може би за приготовлението на въстанието и е гледал на него със съчувствие. Величков. Нося вина. □ По вина на — вследствие на, по причина на. Хвърлям (стоварвам) върху някого вина за нещо — несправедливо посочвам някого като виновен за нещо.
|