висỳлка ж. 1. Малък предмет, който виси, прикачен към друг, обикн. за украшение. На входа се показа жена в златотъкана багреница и с малка корона; бисерни висулки се люшкаха от нея над ушите. Вазов. 2. Вледенени капки от капчук на стряха във вид на пръчица. Ледени висулки.
|