|
висòк, -а, -о, прил. 1. Който е голям по размер отдолу нагоре, на височина. Противоп. нисък. Той беше все тъй изправен, висок, крачеше пъргаво и широко. Йовков. Той е человек около шейсетгодишен с висок ръст. Вазов. И топола там висока / на едина бряг расте. Яворов. Над високите и тъмни гори на изток се пръскаха силни слънчеви зари. Елин Пелин. Това бяха нивите, изкласили вече, високи и буйни. Йовков. 2. С определено измерение в отвесна посока. Маса, висока 80 см. 3. Който се намира на голяма височина. Тия облаци са високи, тънки и тук-там през тях успява да надникне някоя звезда. Йовков. Висок проход. 4. Муз. За глас, тон — произведен с много трептения на гласовите органи или от музикалния инструмент; взет с горен регистър. Наблизо свиреха заря. Два гласа — един висок и пронизително тънък, друг — мек и сладостно сипкав. Йовков. || За смях, шум и др. — силен, ясен. Висока и забъркана глъчка изпълва салона. Йовков. Висок говор. Чета на висок глас. 5. Който надминава обикновена степен или количество; значителен, голям. Високо напрежение. Висока температура. Високи цени. 6. Прен. Важен, отговорен. Аз вече заемам една по-висока длъжност. Влайков. Кривцов ни даде да разберем, че се е намесило и друго влияние, от по-високо място. Влайков. Висок гост. || Значителен, ценен. Какво ще стане в света, ако унищожим брака, фамилията, майката и отнемем на жената високото ѝ призвание. Вазов. □ Висок стил — необичаен, недостъпен за всекиго стил. Висока пещ (метал.) — специална пещ, в която се топи руда, за да се получи метал. Високата порта (истор.) — правителството на султанска Турция. Високо чело — благородно, умно чело. Там, где плеснал коварният куршум / в челото вдъхновено и високо, / угаснал благороден, светъл ум. Вазов. Във висока степен — до голяма степен, много.
|