вѝя1, вѝеш, мин. св. вих, прич. мин. страд. вит, несв., прех. Свивам, огъвам на дъга или на кръг. Тя набра игличина и седна върху топлата земя да вие венец. Елин Пелин. А облак лази, / расте и вий снага космата. Яворов. Бубите вият пашкули. Вия гнездо. Вия хоро.
вѝя2, вѝеш, мин. св. вих, несв., непрех. Издавам силен, проточен глас, вой. Гарванът грачи грозно, зловещо, / псета и вълци вият в полята. Ботев. Жената млъкна и заплака. Серафим я слушаше как хълца и как вие като пребита. Йовков. || За вятър и под. — надавам вой. Фъртуната навън вие и сякаш и вълците вият там. Вазов. Вън вие вятърът. Йовков.
|