винòвник, мн. -ци, м. 1. Лице, което се е провинило в нещо; виновен човек. Нито един виновник не трябва да остане ненаказан. 2. Разг. Лице, което е станало причина за нещо. Аз зная, че Стефчов е предал Огнянова и той е виновник за толкова нещастия! Вазов.
|