Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
ида
ида си
идва ми
идвам
идвам си
идване
иде
идеал
идеален
идеализация
идеализирам
идеализиране
идеализъм
идеалист
идеалистичен
идеалистически
идеалистично
идеалистка
идеално
идеен
идейно
идейно-
идейност
иден
идентификация
идентифицирам
идентифициране
идентичен
идентичност
идеолог
идеологичен
идеологически
идеологично
идеология
идея
идиличен
идилически
идилично
идиличност
идилия
идиом
идиоматически
идиосинкразия
идиот
идиотизъм
идиотка
идиотски
идиотство
идиотщина
идол
идолопоклонник
идолопоклонница
идолопоклоннически
идолопоклонничество
идолопоклонство

ѝда1, -еш, мин. св. няма, несв., непрех. 1. Движа се, вървя към мястото, гдето се намира лицето, което говори или на което се говори; идвам, дохождам, приближавам се Иде при мене жената и ме пита. Йовков. Той идеше полека и предпазливо насам. Вазов. Четохме за тебе във вестника и идем нарочно да те видим. Елин Пелин. Като зърна той, че иде неговото мило либе, / из юнаци той изскочи и към нея с пръст посочи. Ботев. Три дни веч се бият, но помощ не иде / от никъде взорът надежда не види. Вазов. || При говорене от гледището на трето лице. Слизахме към дола, гдето беше изворът, на който лятно време от цялата околност идеха да перат. Йовков. Идат му всяко лято много гости. || За река, път и под. — излизам, изхождам от някъде и достигам до мястото, гдето е лицето, което говори, с което или за което се говори. Тая река иде от вътрешността на Родопите. Вазов. 2. Пристигам, нося се, обикн. за пратка, новини и др. В тия няколко бедни хижи вестник не идеше, защото никой не четеше. Вазов. Ние гълтахме всяка новина, която идеше от Босна и Херцеговина. Величков. 3. За време, обстоятелства, събития — настъпвам, наближавам. Нещо иде, приближава се, върви по всички посоки и по всички пътища. Йовков. Идеше дъжд или буря. Вазов. Дойдат ли дренките, идат и седенките. Погов. Иде жетва. 4. Разнасям се по посока на мястото, където е лицето, което говори или с което се говори. Пламъците вече бяха намалели, но от угарта идеше такава горещина, че. лицата на всички се бяха зачервили. Ст. Загорчинов. От околните лъки идеха гласовете на косачите. Вазов. Идеше дъх от полски цветя и от клас. Вазов. || Произлизам, произхождам, произтичам. Тачката... не разбираше добре отгде идеше нечаканият му гняв, но се подчини. Йовков. Кой знае от къде иде това име. 5. Следвам по ред. Вълчан само поведе хорото. След него идеха гостите с черните си граждански дрехи. Йовков. Най-големият беше Божан, по него идеше Петър и най-малкият — Павел. Елин Пелин. 6. Книж. Свързан със съюза да и глагол, като придавам, подкрепя, подчертая и под. след него, означава — служа за доказателство на нещо, допринасям за изясняването на нещо. Над зъберите на Балдуиновата кула изгря месецът цял червен и, макар и късно, сякаш идеше да придаде по-особено значение на Панчовите думи за християнската кръв, която щяла да се лее на юг. Ст. Загорчинов. Тези факти идат да подкрепят неговото мнение. □ Ида някому на помощ — помагам. Ида ти на крака (разг.) — идвам лично при тебе по някаква работа. Ревизорът още повече се смая, когато видя същия мирови съдия, че му иде на крака и с такова уважение. Вазов.

ѝда2, -еш, мин. св. няма, св, непрех. 1. Отивам, отправям се, стигам. При татка искам да ида, / при татка в Стара планина. Ботев. Тя грабна менците да иде за вода. Елин Пелин. Но иди, майко, у дома, / и със сърце всичко разкажи / на мойте братя невръстни. Ботев. Дето да идеш, все си ти. Погов. Дай си, мъжо, жената, а ти иди в трънето. Погов. Ще ида в театър. Ще ида на разходка. 2. Прен. Стигам някакъв предел или някаква степен. А при голяма възбуда готов е сякаш да иде до крайност. Влайков. Водата ми иде до глезените. 3. Разг. Похарчвам се, бивам изразходван, изчерпан. Сиромахкините продаваха на пазара преждата и тозчас си купуваха билет, за да не би парите да идат за сол или сапун. Вазов. 4. Пов. 2 л. ед. идѝ (та, че, да) в съчетание с глагол — а) За нещо, което не може да стане. Ще бръкне да извади някое шише — иди го гони сетне! Ал. Константинов. Че като казаха сега онези ми ти коне: ще бягаме — иди че ги спри. Йовков. б) За нещо неочаквано, което е станало. Иди ѝ се надявай, че така ще се зарадва! Влайков. иде се безл. Другаде никъде не беше възможно да се иде: урви захващат от нея, та до небето. Вазов. □ Иди-дойди (разг.) — а) Не много добре, средно. Аз говоря български добре, руски — иди-дойди, френски — през куп за грош. Вазов. б) Както и да е, все едно. И да е барем сама, пак иди-дойди, ами болна стара майка да храни! Влайков. Иди по дяволите (поврага)! (руг.) — махни се! Ще ида войник (доброволец и под.) (разг.) — ще стана войник (доброволец и под.). Никола беше разтупкал сърцата на много моми още преди да иде войник. Величков. Ще ида на въжето (разг.) — ще ме обесят. Ще ида в гроба — ще умра. Ще ида в затвора (разг.) — ще ме затворят. Ще ида под венчило (разг.) — ще се омъжа, ще се оженя. Ще иде по дяволите (разг.) — ще се провали, ще се опропасти. Ще иде нахалос (разг.) — ще се провали, ще бъде напразно, напусто.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.