и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
| ида
ида си
идва ми
идвам
идвам си
идване
иде
идеал
идеален
идеализация
идеализирам
идеализиране
идеализъм
идеалист
идеалистичен
идеалистически
идеалистично
идеалистка
идеално
идеен
идейно
идейно-
идейност
иден
идентификация
идентифицирам
идентифициране
идентичен
идентичност
идеолог
идеологичен
идеологически
идеологично
идеология
идея
идиличен
идилически
идилично
идиличност
идилия
идиом
идиоматически
идиосинкразия
идиот
идиотизъм
идиотка
идиотски
идиотство
идиотщина
идол
идолопоклонник
идолопоклонница
идолопоклоннически
идолопоклонничество
идолопоклонство
|
идèя ж. (гр.). 1. Понятие, мисъл, като отражение на обективната действителност в човешкото съзнание, която характеризира отношението на човека към околния свят и представата му за него. Политически идеи. Прогресивни идеи. Обществени идеи. Защитавам идеите си. 2. Основна, главна мисъл, обикн. в художествено произведение. Основна идея на роман. 3. Мисъл, хрумване за извършване, осъществяване на нещо. Съставихме първата „Българска христоматия“ — идеята бе на Величков. Вазов. Давам идея. 4. Само ед. Представа, понятие за нещо, мислен образ на нещо. Налагате на народа началници и унищожавате всяка идея за равенство. Вазов. Имам идея за разстоянието. 5. Филос. В идеалистическата философия — вечна същност на предметите и явленията, достигнати само по пътя на разума.
|