Речник

ѝдвам, -аш, несв, непрех. 1. Ида¹. Сега ни идва трактор, па по вършитбата ще ни дойде и вършачка от Русия. Ст. Даскалов. Понякога ще идвам във съня ти / като нечакан и далечен гост. Вапцаров. Ехото на боя тук идва вече по-глухо, задавено. Л. Стоянов. Водата идва до коленете ни. 2. В съчет. с някои отвлечени съществителни и предлозите до, в означава осъществяване на състоянието, изразено с тия съществителни, напр. идвам до убеждение — убеждавам се, идвам до заключение — заключавам, идвам до отчаяние — отчайвам се. □ Идвам до бой (кавга) (разг.) — стигам до неизбежно положение — бой, кавга и под. Идвам на власт (разг.) — вземам властта, започвам да управлявам. Идвам на себе си (разг.) — съзнанието ми се възвръща. Той сложи на Борис втора инжекция и последният бавно почна да идва на себе си. Дим. Димов.