идеàлен, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от идеал; най-съвършен, образцов. Идеални условия. Идеална честност. Идеална чистота. || Остар. Възвишен, неземен. Идеална любов. □ Идеална част (юрид.) — дял от общ неделим имот. Идеална част от дворно място.