Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
ида
ида си
идва ми
идвам
идвам си
идване
иде
идеал
идеален
идеализация
идеализирам
идеализиране
идеализъм
идеалист
идеалистичен
идеалистически
идеалистично
идеалистка
идеално
идеен
идейно
идейно-
идейност
иден
идентификация
идентифицирам
идентифициране
идентичен
идентичност
идеолог
идеологичен
идеологически
идеологично
идеология
идея
идиличен
идилически
идилично
идиличност
идилия
идиом
идиоматически
идиосинкразия
идиот
идиотизъм
идиотка
идиотски
идиотство
идиотщина
идол
идолопоклонник
идолопоклонница
идолопоклоннически
идолопоклонничество
идолопоклонство

идиòт м. (гр.). 1. Лице, което страда от идиотизъм; слабоумен. 2. Разг. Руг. Глупав човек, глупак. Идиот! Дурак! Идиот! — развика се Чокоя. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.