Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
твар
твое
твой
творба
творене
творение
творец
творителен
творчески
творчество
творя
твоя
твърд
твърде
твърдеене
твърдене
твърдение
твърдея
твърдина
твърдо
твърдоглав
твърдоглавец
твърдоглавие
твърдоглавост
твърдоглавство
твърдоглавщина
твърдокрил
твърдост
твърдя

твой, твòя, твòе, мн. твòи, кратка форма ти, притежат. местоим. за 2 л. ед. 1. Който принадлежи на лицето, към което се обръщаме при говорене, който принадлежи на тебе. Дай твоя нож, че е по-остър. Вазов. Трябваха пари и аз дръзнах да посегна на твоите пари. Вазов. Да бяха, либе, да бяха, / да бяха злато ковано / твоите руси косици. Яворов. Щото е мое, то е твое. Вазов. 2. Който е близък, роднина или приятел, съидейник и под. на лицето, на което се говори. Аз съм твой мъж, и ти ми си жена! Вазов. Приеми моя сърдечен привет, добра и мила приятелко. Привет също и на всички твои домашни. Вазов. В плен пленила е русалка / твойто либе, моме малка. К. Христов. Твоята съученичка. 3. Който се отнася или е свързан с лицето, на което се говори. И в твойта смърт и в тяхното страданье / познах теглото аз на тоз народ. П. Р. Славейков. Все тъй си добър към мене, Иванко, и няма край на твоята добрина. В. Друмев. Аз вярвам, майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Вапцаров. 4. Разг. Като същ. твоят, твоята, твоето — а) ср. Всичко, което принадлежи на лицето, на което се говори. Твоето си е твое, бъди спокоен! б) ж. и ср. Всичко, което става или се случва с лицето, на което се говори; участ. съдба. Искам да ти кажа: тегота ми е. — Твойто, Илия, се казва: неволя от слободия! Вазов. Чорбаджи, твоята е наредена вече. Чудомир. □ На твое място — в твоето положение. Ти си оня хусарин, който грабна някога Елена. И аз на твое място щях да я грабна. Ст. Загорчинов. На твое разположение съм — можеш да се обърнеш към мене за помощ, услуга, разпореждане и др. Ако имаш нужда от нещо, аз съм на твое разположение. На твоя ум съм — мисля като тебе. Видиш ли? И той е на твоя ум. Величков. Не е за твоята уста лъжица (разг.) — не е за тебе, не можеш ла се справиш, не си достоен и под. Не е твоя работа (разг., груб.) — това не те засяга, нямаш право да се занимаваш с това. Нека бъде твоето — да бъде, както искаш ти. Същият си вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов. Твоя воля — както искаш ти и както намираш за добре. Разбирам, че ти искаш по-скоро художник да бъдеш, отколкото писател. Твоя воля. Може и художник, макар че дарбата ти друго подсказва. Д. Немиров. Твоя милост (остар.) — учтиво обръщение към мъж; вие. Твоя милост ходил ли си, обикалял ли си тъй повечко свят? Ал. Константинов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.