Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
твар
твое
твой
творба
творене
творение
творец
творителен
творчески
творчество
творя
твоя
твърд
твърде
твърдеене
твърдене
твърдение
твърдея
твърдина
твърдо
твърдоглав
твърдоглавец
твърдоглавие
твърдоглавост
твърдоглавство
твърдоглавщина
твърдокрил
твърдост
твърдя

твъ̀рдост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на твърд. Диамантът притежава голяма твърдост. Твърдост на гласните. 2. Прен. Устойчивост, постоянство, непреклонност. Че щастлив е оня, който дигне пръв / народното знаме и пролее кръв, / и че трябва твърдост, кураж, постоянство, / че страхът е подлост, гордостта — пиянство. Вазов. Двете млади жени се обърнаха към нея. Тя говореше кротко, примирително и все пак в гласа ѝ се чувствуваше твърдост. Дим. Талев. || Смелост, мъжество, самообладание. Макар че смъртта на Тодора дойде за него като гръм от ясно небе, той я посрещна с рядка твърдост. К. Петканов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.