Речник

твърд, -а, -о, прил. 1. Който има постоянна форма и размер. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни. 2. Който не изменя формата си при натиск, въздействие; корав. Противоп. мек. Мечката се беше поуспокоила и гризеше един къшей твърд хляб. Ст. Загорчинов. Никога така сладко не беше спал на твърдата земя. Ем. Коралов. Книжка с твърди корици. Твърдо легло. 3. Който оказва голямо съпротивление при обработване. Противоп. мек. Диамантът е най-твърдият минерал. Твърдо дърво. 4. Прен. Който проявява смелост, силен дух, който не се поддава на чувства, настроения. Бъди твърда, мамо, както си ми давала всякога пример. Вазов. И стиска сините уста, / да не отпадне тя се сили: / „Ще бъда твърда пред смъртта.“ Вес. Георгиев. 5. Прен. Който изразява непоколебимост, решителност; решителен, смел. Сила изпълни цялото му тяло и походката му стана твърда, смела и сигурна. Елин Пелин. Тя се изправи, вдигна глава и отмина напред с широки твърди крачки. Г. Райчев. Дошли сме тука по работа — отговори войводата с твърд глас. Дим. Талев. 6. Прен. Който се отличава с непоколебимост, решителност, смелост. Но смелост, братя, и с твърда вяра / вървете, дето дългът ви кара. Вазов. Който има твърда воля, твърдо на нозе стои; / който е живот видял, от смъртта не се бои. П. П. Славейков. Твърдо решение. Твърд характер. 7. Прен. Финанс. Който не се мени често: установен, определен, постоянен. Твърди цени. Твърда валута. □ Твърда вода — вода, която съдържа в голямо количество варовити вещества; варовита вода.

твърд, твърдтà, мн. няма, ж. Старин. 1. Земя. Той (господ) го създал, той земната твърд и мъртвите люде му дарил. Ст. Загорчинов. 2. Небе. А в четвъртия ден господ създаде звездите — да красят твърдта небесна — и да бъдат знамение за векове и народи. Н. Райнов. Звездите блестят в небесната твърд. Лилиев. 3. Крепост, твърдина. Там дето Дунавът прегръща кръшна Сава / и към морето я отвлича лудо той, / отбрано войнство твърд стара приближава, / а друго войнство в твърдта очаква бой. К. Христов.