|
упàдък, мн. -ци, м. Физическо, нравствено, обществено или културно отслабване, разложение. Син на епохата си, епоха на обща поквара на нравите, на дълбок упадък на всички морални идеи, той бе чужд на висшите нравствени чувства на справедливост и самопожертвувание. Вазов. Тя ставаше все по-меланхолична, по-саможива и като че оглупяваше В същото време у нея настъпваше и физически упадък. Дим. Димов.
|