Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
упадам
упадане
упадна
упадък
упадъчен
упадъчност
упазаря
упазарявам
упазаряване
уплах
уплаха
уплаша
уплашвам
уплашване
уплашен
уплашено
уплашеност
уповавам се
уповаване
упование
уподобя
уподобя се
уподобявам
уподобявам се
уподобяване
упоен
упоение
упоителен
упоително
упоителност
упойвам
упойване
упойка
упойно
упокоен
упокоение
упокоя
упокоя се
упокоявам
упокоявам се
упокояване
упомена
упоменавам
упоменаване
упор
упорен
упорит
упорито
упоритост
упорно
упорствам
упорстване
упорство
употреба
употребим
употребителен
употребителност
употребление
употребя
употребявам
употребяване
упоя
упоявам
упояване
управа
управител
управителен
управителка
управителски
управия
управление
управлявам
управляване
управляващ
управляем
управляемост
управник
управнически
упражнение
упражня
упражнявам
упражняване
упрек
упреквам
упрекване
упрекна
упълномощавам
упълномощаване
упълномощен
упълномощя
упътвам
упътвам се
упътване
упътя
упътя се

упòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. Който упоява; упоителен. Под самия ми прозорец тече реката Друшлявица; тя трета нощ ме приспива с вечната си упойна и с тъжна интонация песен. Вазов. Аз пих сладостта на упойни треви. Дебелянов. Тревите дишат и разливат / в нощта упоен аромат / и някой с нежност мълчалива / приспива бавно божий свят. Сл. Красински.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.