Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
упадам
упадане
упадна
упадък
упадъчен
упадъчност
упазаря
упазарявам
упазаряване
уплах
уплаха
уплаша
уплашвам
уплашване
уплашен
уплашено
уплашеност
уповавам се
уповаване
упование
уподобя
уподобя се
уподобявам
уподобявам се
уподобяване
упоен
упоение
упоителен
упоително
упоителност
упойвам
упойване
упойка
упойно
упокоен
упокоение
упокоя
упокоя се
упокоявам
упокоявам се
упокояване
упомена
упоменавам
упоменаване
упор
упорен
упорит
упорито
упоритост
упорно
упорствам
упорстване
упорство
употреба
употребим
употребителен
употребителност
употребление
употребя
употребявам
употребяване
упоя
упоявам
упояване
управа
управител
управителен
управителка
управителски
управия
управление
управлявам
управляване
управляващ
управляем
управляемост
управник
управнически
упражнение
упражня
упражнявам
упражняване
упрек
упреквам
упрекване
упрекна
упълномощавам
упълномощаване
упълномощен
упълномощя
упътвам
упътвам се
упътване
упътя
упътя се

упорѝт, -а, -о, прил. 1. Който твърдо, настойчиво се стреми към осъществяване на нещо. И трябва да се бориш неуморно, / и трябва да си страшно упорит. Вапцаров. През цялата година тя от все сърце се мъчеше да бъде такава учителка, каквато беше като ученичка: смислена, работлива и свенлива, но упорита в постигане на успех. А. Страшимиров. 2. Който твърдо държи на своето и не отстъпва пред никакви молби, увещания; непримирим. Отиваме да събираме ума на двамата стари, и двамата упорити като арнаути. Вазов. Пред него стоеше един коравосърдечен, упорит и непреклонен човек. Йовков. 3. Който е твърд, настойчив, непреклонен. Честен до крайност, но с характер упорит, неспособен за подмилкване пред началството, той и не беше му спечелил благоволението. Вазов. Колкото и да бяха смели мислите му, Дона му вярваше. Той беше силен, неуморим човек, с упорита воля. Дим. Талев. || Който трае продължително и е мъчно преодолим. При всичко че страданията му бяха упорити и лицето му носеше отдавна бледния печат на смъртта, но Каравелов не губеше дух. Вазов. 4. Който изразява твърдост, настойчивост, непреклонност. Какво искате да кажете с това? — попита докторът, като спря в него упорит и предизвикателен поглед. Вазов. Гласът му беше тих, но упорит. 5. Който е изпълнен с голямо напрежение, изисква много усилия; упòрен. Храбрите панагюрци, след едно упорито сражение с многобройните нападатели, били принудени да отстъпят в неравната борба. З. Стоянов. 6. Който изисква усилия, за да бъде преодолян; труден, мъчен. А българите браздяха с дръзка реч душата на славяните — както орач цепи упорита иловина, за да засади пресен кълн. Н. Райнов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.