Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
упадам
упадане
упадна
упадък
упадъчен
упадъчност
упазаря
упазарявам
упазаряване
уплах
уплаха
уплаша
уплашвам
уплашване
уплашен
уплашено
уплашеност
уповавам се
уповаване
упование
уподобя
уподобя се
уподобявам
уподобявам се
уподобяване
упоен
упоение
упоителен
упоително
упоителност
упойвам
упойване
упойка
упойно
упокоен
упокоение
упокоя
упокоя се
упокоявам
упокоявам се
упокояване
упомена
упоменавам
упоменаване
упор
упорен
упорит
упорито
упоритост
упорно
упорствам
упорстване
упорство
употреба
употребим
употребителен
употребителност
употребление
употребя
употребявам
употребяване
упоя
упоявам
упояване
управа
управител
управителен
управителка
управителски
управия
управление
управлявам
управляване
управляващ
управляем
управляемост
управник
управнически
упражнение
упражня
упражнявам
упражняване
упрек
упреквам
упрекване
упрекна
упълномощавам
упълномощаване
упълномощен
упълномощя
упътвам
упътвам се
упътване
упътя
упътя се

упрàва ж. 1. Диал. Установен ред в обществения или частния живот; закон, управия. Дето няма свяст за обща управа, / тамо няма ни свобода, ни слава. П. Р. Славейков. Има ли управа в тая къща? 2. Ръководен орган на административна единица, учреждение, предприятие. Не само в кооперацията и общината, но и навсякъде си туряха те за управа свои хора, които през всички режими гледаха да запазят селото. Ст. Ц. Даскалов. Общинската управа в малките населени места може да се състои само от председател и секретар. Конст., чл. 51.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.