|
упъ̀тване, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от упътвам и от упътвам се. Той даде благословия и упътване на Колчо, да може оттук нататък самичък да си работи занаята. Влайков. Величков добре чувствуваше високата задача на българския критик, която се състои в упътването и окриляването на дарованията. Вазов. 2. Лист или книга с указания, наставления. В каютата имаше залепено на стената упътване какво трябва да се прави в случай на корабокрушение. Г. Белев.
|