Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
ягне
ягнешки
ягода
ягодар
ягодарка
ягодарник
ягодарство
ягодов
ягорида
ягуар
ягула

я̀года ж. 1. Тревисто горско или градинско растение с розовочервени ароматни плодове. Fragaria vesca. Идваха тъмните, топли нощи — тихи, звездни и дълбоки, изпълнени с аромата на диви ягоди и на здравец. Ем. Станев. Горска ягода Градинска ягода. 2. Плодът на това растение. В ръцете си той държеше китка червени ягоди. Йовков. Денем мечката и мечето спяха. Нощем, щом месецът изгрееше, излизаха за храна. Беряха гъба, ягоди, горски плодове. Ем. Станев. На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи. Погов. || Плод, подобен на плода на това растение.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.