Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
як
яка
якав
якам
якане
яката
яке
якичка
якия
яко
якобинец
якобински
якост

як, -а, -о, прил. Силен, здрав. Все същият си беше Атанас — едър и як мъж. Дим. Талев. Да бъдеме по-твърди от чилика, / да бъдеме по-яки от скала! С. Румянцев. О вие, с яки мишци, с плещи загорели / от вятър и от пек, окъпани от пот, / вий, скъпи синове на нашия народ! Багряна. || Здрав, добре защитен, укрепен. Това естествено градище беше отделено с яки стени от долния град. Ст. Загорчинов.

як, я̀кът, я̀ка, мн. я̀кове, я̀ка (сл. ч.), м. (тибет.). Зоол. Голямо преживно животно, подобно на бик, с дълга черна козина и остри извити рога, което живее в Средна Азия. Poephagus grunniens. Тибетски як.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.