яр, я̀рът, я̀ра, мн. я̀рове, я̀ра (сл. ч.), м. (тур.). Диал. Стръмен бряг, стръмнина. Турците се показаха вече над яровете на града. Вазов. Там пътят ставаше много тесен, от едната му страна имаше отвесен яр. Йовков.