Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яй
яйце
яйцевиден
яйцеклетка
яйцеобразен
яйчар
яйчарски
яйчарство
яйчев
яйчен
яйчник

яй, я̀ят, я̀я, мн. я̀йове, я̀я (сл. ч.), м. (тур.). Приспособление на каруца и под. за омекотяване на сътресението при движение; ресор. Децата наоколо и не поглеждаха шарената битолска кочия с яйове и с три коня. Дим. Талев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.