Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яй
яйце
яйцевиден
яйцеклетка
яйцеобразен
яйчар
яйчарски
яйчарство
яйчев
яйчен
яйчник

яйцè, мн. ср. 1. Снасяно от птиците овално тяло със зародиш и хранителна среда, обвито в твърда черупка, чрез което те се размножават. Кокошката снася яйца. Гъше яйце. Паче яйце. Гълъбово яйце. || Стесн. Същото тяло, от кокошки и други домашни птици, употребявано като храна. Кина му донесе червени яйца, печено месо и кравай. К. Петканов. Ще накарам сестрата да източи баница, да опържи яйца. Л. Стоянов. Пържени пилета, яйца на очи, баници това бе обикновено менюто на Кючук Али. Д. Калфов. Кокошо яйце. 2. Яйцеклетка. 3. Оплоден зародиш на някои насекоми и други животни. Жабешко яйце. Яйца от гъсеница. □ Гледам го като писано яйце (разг.) — полагам изключителни грижи за някого. Насади ме на пачи яйца (разг.) — създаде ми неприятности, постави ме в неудобно положение. Яйце да хвърлиш, няма къде да падне (разг.) — препълнено е с хора.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.